Скорост:


Бюлетин на
СФС МВР



ДО
МИНИСТЪРА
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ГОСПОДИН ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ

КОПИЕ: ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪРА
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ГОСПОДИН ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ

КОПИЕ: ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪРА
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ГОСПОДИН ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

С настоящото становище Синдикалната Федерация на служителите в МВР (СФСМВР) изразява категоричното си несъгласие с обявения от МВР Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ПЗИД ЗМВР).

Считаме, че представения от МВР проект и изготвен в противоречие на чл. 257а, ал. 2 от ЗМРВ, съгласно който синдикалните организации в МВР представляват служителите пред ръководството на МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище, чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и вътрешни актове.
Страница 1

В мотивите на МВР към ПЗИД ЗМВР е заявено, че “промените в закона отчитат наложителния императив от въвеждането на стандарта „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи. Конкретните правни норми, разработени от експерти на министерството, прокуратурата, Омбудсмана и представители на неправителствения сектор...”

Синдикалната Федерация на служителите в МВР, като най-голямата по численост професионална организация на служители от МВР, категорично заявява, че посоченото в мотивите на МВР не отговаря на истината, тъй като СФСМВР, като синдикална организация в МВР не е била уведомена, не е била поканена да участва и не е участвала в изготвянето на ЗИД ЗМВР, поради което считаме, че самата съгласувателна процедура е опорочена, тъй като са нарушени законоустановени правни норми.

Закона за ЗМВР е много специфична правна материя, която освен, че определя организацията, структурата и реда за работа в Министерството, урежда и основните конституционно гарантирани социални, трудови и граждански права на служителите в МВР, като от друга страна засяга и правата на самите граждани.
В представения ПЗИД ЗМВР са предвидени такива правни норми, които драстично, необосновано, абсурдно некомпетентно и безсмислено засягат и нарушават конституционно гарантирани, социални, трудови и граждански права на служителите в МВР.
Страница 2

Именно поради горните съображения СФСМВР настоява незабавно да бъде прекратена съгласувателната процедурата по ПЗИД ЗМВР, като бъде спазена законовата разпоредба на чл. 257а, ал. 2 от ЗМРВ и на същото основание да се издаде Заповед на Министъра на Вътрешните работи за образуване на работна група с представители на синдикалните организации в МВР, за разработване на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи.

Уважаеми господа,

След запознаване с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, Синдикалната Федерация на служителите в МВР, дава следното мнение по параграфи както следва:

Предлагаме § 1 да отпадне! - Не приемаме предложената поправка, поради следните мотиви: Ако министъра не определи реда, то това ще става на база лична преценка на съответния ръководител, което пък е предпоставка за редица нарушения, изкривяване на дейността и разнородно прилагане.

Считаме, че това би довело да хаос при действията и взаимодействията с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица. Още повече, че на местно ниво МВР взаимодейства и с редица политически формации, което ще рече, че се създава РЕАЛНА възможност за политизиране на дейността на структурите на министерството на ниските нива.
Страница 3

Всичко това ще доведе до размиване на отговорностите, както и в голяма степен необосновано ангажиране на структурите с несвойствени задачи, последвано от немотивиран разход на ресурс от всякакъв характер.
Следва да се отбележи, че МВР е деполитизирана структура, а с настоящия текст се дава възможност за политизиране и пряко обвързване на политическа основа, което ще създаде реална опасност за демократични ред и гражданското общество в Република България!

По § 2. Нямаме възражение.

Предлагаме § 3 да отпадне, както и звързаните с него §6, 13, 14 , 15, 22, 23, 24, 42 със следните мотиви:

В структура на МВР съществува вече ДИРЕКЦИЯ КООРДИНАЦИЯ НА БОРБАТА С ПРАВОНАРУШЕНИЯТА, ЗАСЯГАЩИ ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (АФКОС), която е административна дирекция по смисъла на чл.20, ал.1, т.12 от ППЗМВР.

С направеното предложение се цели същата да бъде преобразувана в ОСНОВНА СТРУКТУРА по смисъла чл.9, което респективно предполага, че щата и ще бъде увеличен, с цел административното и обслужване, което ще струва допълнителни разходи на бюджета и всичко това без да се променя статута и на административна служба.
Страница 4

Създаването на подобна нова ОСНОВНА СТРУКТУРА, ще доведе до увеличаване на административния персонал, което на фона на обявеното от политическото ръководство на МВР намаляване на административните структури изглежда неразбираемо и необяснимо.
В същото време с писмо рег.I-1595/ 21.01.2012г. на МВР се съкращават щатовете на почти 75% от Младши криминалните разузнавачи в направление "Криминална полиция", които са РЕАЛНО ДЕЙСТВАЩИ служители, осъществяващи пряка опиративно-издирвателна дейност, пряко свързани с борбата с криминалната престъпност и работещи "на терен".
В тази връзка СФСМВР счита, че за пореден път драстично ще се увеличи АДМИНИСТРАЦИЯТА в МВР за сметка на работещи щатове в министерството, поради което намираме за необходимо концепцията за тази структура да бъде ревизирана.

По § 4. Нямаме възражение, но тук му е мястото да се спомене, че неясно защо СОБТ са приобщени към Дирекциите: Миграция, БДС, 112, ДМОПС и ДСКС, които са административни дирекции. Според нас мястото на СОБТ трябва да е извън тези дирекции.

По § 5. Нямаме възражение.

Предлагаме § 7 да отпадне, както и свързания с него §12 със следните мотиви:
Страница 5

СФСМВР е категорично против тази промяна, тъй като намира, че е налице задкулисен стремеж за сливането на МИ с ВМА, предложение за което вече сме дали официалното становище през 2011г. в което сме изразили категоричното си несъгласие с това. Здравеопазването на служителите в МВР е основна социална придобивка и с оглед все по-влошаващото се здравословно състояние на служителите се явява НЕОБХОДИМОСТ от съществуването на здравно заведение на министерството.
В тази връзка СФСМВР за пореден път НАСТОЯВА, ръководството на МВР КАТЕГОРИЧНО и ЯСНО да заяви позицията си по този въпроса относно статута на МИ-МВР !

Предлагаме § 8 да отпадне поради следните мотиви:

Считаме, че това е абсолютно излишна правна норма, която ненужно натоварва Закона, тъй като това правомощие съществува и в настоящия ЗМВР. С предложеното изменение обаче, свързано с предложението на §52 се прави опит да се разграничат общите от индивидуални административни актове на Министъра на ВР, като пряко се цели синдикалните организации в МВР да нямат право да дават мнения и да участват при изготвянето на определени административни актове.
Искаме да припомним, че към настоящият момент със заповеди на министъра се регулират отношения пряко свързани със трудовите, осигурителните и синдикални права на трудещите се в МВР. Например, съгласно чл. 212 , ал 5 ЗМВР, редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР
Страница 6

се определя с акт на министъра на вътрешните работи, като към настоящия момент такъв акт на Министъра се явява Заповед рег.№ Із-1815/11.07.2011г. Ако такава норма бъде приета, то следва в закона да се впише за всеки конкретен случай какъв административен акт ще трябва да издаде Министъра - наредба, инструкция или заповед.

По отношение на § 9 и § 10следва да се спомене, че е необходима промяна в Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, подчинени на министъра, на главния секретар на МВР и на Директора на Главна дирекция „Национална полиция”, тъй като би имало противоречие, защото именно чл. 29а определя подчинеността.

Предлагаме § 11 да отпадне, като мотивите ни са следните:
С настоящото предложение се дублират функциите по управление на човешките ресурси, т.е. вменяват се идентични правомощията и на ОДМВР и на ДЧР, за управление на човешките ресурси. Считаме, че с направеното предложение МВР приема, че САД – ДЧР е излишна и предстои същата специализираната дирекция да се закрие, като следва да се отмени чл.20, ал.1 т. 7 от ППЗМВР!
Всички предлагани промени в ЗИД, касаещи управление на човешките ресурси създават впечатление, че се цели децентрализиране на тази дейност, което в близкото
Страница 7

минало бе отчетено като грешка, тъй като бяха създадени сериозни корупционни практики на ниските нива на системата.

Предлагаме § 16 да отпадне, тъй като считаме че:
Предложението по този параграф е драстично нарушение на правото на труд, което е изрично прокламирано в Конституцията на РБ, тъй като когато се отнася за кандидатстване на служители на МВР в международни и европейски институции, т.е. служителя ще получава заплатата си от тези институции. Това е свободно право, регламентирано в Конституцията, което не може да бъде ограничавано с по-нисш нормативен акт! За участие в международни мисии, по които МВР е страна би могло да се приложи подобна норма, но не и в случаите, които се отнасят за работа в международни институции. Нелогично е министърът на вътрешните работи да определя реда за подбор за работа в международни институции. Това би било пълен е абсурд, тъй като не МВР е органът, който ще заплаща този труд!

По § 17. § 18. § 19 и § 20 Нямаме забележки.

Предлагаме § 21 да отпадне, тъй като:
Абсурдно е да се дават правомощия на УССД по въпрос, по който е компетентен МИ-МВР – тъй като се касае за ЗДРАВЕН КОНТРОЛ !
Страница 8

Въпросната дирекция няма капацитет да осъществява тази дейност, но вменяването на такива функции, още веднъж затвърждава впечатлението, че се цели закриване на МИ-МВР

По § 25 и § 26. Нямаме забележки .

Предлагаме § 27 и § 28 да отпаднат, поради следните съображения:

В българското законодателство липсва легално определение на термина „абсолютна необходимост”. Преди да бъде въведено в употреба такова понятие е редно да се даде законова дефиниция, както законови параметри на „абсолютната необходимост”. Към момента има само две легални понятия по НК – крайна необходимост по чл.12 и неизбежна отбрана по чл.13, като тези институти юридически не са съотносими към стандарта „абсолютна необходимост”, което пък поражда колизии с действащото наказателно право.

Предлагаме § 29 да отпадне! Отново се предлагат термини, като: „абсолютно необходимо”, „по възможност” „ненасилствено деяние” и „лицето, което не представлява опасност за живота и здравето на другиго”, за които няма легални определения. Преди да бъде въведено в употреба такова понятие е редно да се даде законова дефиниция, както законови параметри за предложените понятия.
Страница 9

Предлагаме § 30 да отпадне, тъй като:
Настоящото предложение явно показва дълбокото непознаването на полицейска работа на практика, защото в една реална работна ситуация, при екстремни условия е невъзможно да се осъществи предварително планиране на нападението. Още повече, че въобще не става ясно по какъв начин ще става това ?

По §31 до §40 Нямаме забележки .

Предлагаме § 41 да отпадне !

СФСМВР е категорично против подобна законова разпоредба! В настоящата промяна се прави опит директно да бъде премахнат съдебният контрол върху процедурата и конкурса като цяло. Предложението е пряко нарушение на чл.120 ал.2 от Конституцията на Р България и административнопроизводствени правила, както и че по този начин се създават реални корупционни предпоставки.

СФСМВР настоява § 43 да отпадне!
СФСМВР категорично възразява срещу предложените изменения и допълнения, които се съдържат в § 43 от проекта на ЗИД на ЗМВР – предоставяне на правомощие на директорите на ОДМВР да преместват държавни служители в рамките на територията на дирекцията ! В настоящата промяна липсват официално изразени мотиви към проекта относно причините за това предложение.  СФСМВР счита, че същата е насочена към създаване на законов механизъм за разправа по места със синдикални членове на СФСМВР!

Страница 10

Причината за това твърдение, което съзнаваме, че звучи достатъчно крайно е, че вече имаше такъв прецедент на територията на ОДМВР – гр.Пловдив, който беше решен от Върховния административен съд в полза на служителя именно на основание, че по действащата в момента уредба в ЗМВР, директорът на ОДМВР няма правомощие да извършва такова преместване. (За справка Решение № 210/11.02.2011 г. по адм. дело № 2290/2010 г. на Административен съд – Пловдив потвърдено с Решение № 12790/10.10.2011г. на Върховният административен съд на Република България). Опит за такава разправа имаше и в ОДМВР – Смолян.
В сега действащия ЗМВР чл.192а ясно и точно определя: 1. кой - Министърът на Вътрешните работи, 2. за какъв срок - до една година и 3. при какви условия - при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка, може да бъде преместван в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория. Т.е. налице е правна норма, която дава право на Министъра да реагира при наличие на хипотезите “служебна необходимост” или “изменение на оперативната обстановка”, при правно обосновано искане от страна на директорите на ОДМВР.
Ето защо не виждаме причина за промяна на тази правна норма, без да ни бъда представени каквито и да са основание или мотиви за нейната промяна. С издаването на заповед за преместване на държавен служител в друго населено място, за служителя се пораждат редица права и задължения, реализирането, на които са от компетенциите на Министъра на ВР, а самото преместване по същество е промяна
Страница 11

в трудовото провоотношение и влече след себе си редица социални и материални проблеми за самия служител, като за решаването на последните Директора на ОДМВР няма никакви законови механизми и правомощия, а и не виждаме предвидени такива в настоящият проект.
На следващо място, в самото предложение за нова ал.2 в чл.192а от ЗМВР представлява незаконосъобразно делегиране на права на директорите на ОДМВР да преместват за срок до една година в същото или друго населено място на територията на областната дирекция държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория “Г”. тъй като в чл. 185, ал.2 от ЗМВР ИМПЕРАТИВНО посочва, че Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители на длъжности от категория Г при първоначално назначаване на държавна служба, т.е. именно министъра е органа по назначаването на  държавните служители на длъжности от категория Г. Всяка следваща промяна в трудовото правоотношение, каквото се явява преместват за срок до една година в същото или друго населено място, следва да е санкционирана именно от органа по назначаването.
Разбира се в тази връзка бихме могли да изтъкнем още десетки мотиви, както в социален, така и в професионален аспект, като особено ярко ще се откроят тези пряко свързани с работата на полицейските служители по разследванията на престъпления и оперативните мероприятия по линия “Криминална полиция”. Считаме, че с направеното предложение се прави опит за налагане на “контрол” над полицейските служители по един абсолютно неприемлив начин, като се изпълняват и ПОЛИТИЧЕСКИ поръчки.
Страница 12

Категорично не приемаме предложените поправки по § 44 до § 51 и настояваме същите да отпаднат !
В предложения проект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИД на ЗМВР) се съдържат група предложения, свързани с промени в Част трета „Държавна служба в МВР“ - § 41 - § 53. В мотивите към проекта липсва обосновка кои са причините, които налагат предприемането на тези промени, както и такава защо се предлагат точно такива решения. В същото време въпросите, предмет на тези промени, са от съществено значение за социалния статус на служителите в МВР, тъй като са свързани основно с размерите на средствата за облекло и допълнителните видове отпуски.
С редакция в § 45 ще ограничи възможността да се дава предпазна храна, което нарушение на трудовите права на служителите и е абсолютно неприемливо, поради което сме категорично против.
В § 46 от проекта за ЗИД на МВР се предлага въвеждане на деление на униформеното облекло – за лично ползване и за служебно ползване – без да се посочват критериите, по които ще се прилага това деление. Така се създава законова възможност за преценка по целесъобразност, а не въз основа на обективно заложени критерии, кои точно части от вещевото доволство ще имат характер на униформено облекло за лично ползване и кои на такова за служебно, както и на кои категории служители ще се предоставя облеклото за служебно ползване и при какви условия. В същото време именно с това деление е обвързано определянето на размера на средствата, които се предоставят за облекло.
Страница 13

В предложената в § 46 ал.3 на чл.204а се съдържа изчерпателно изброяване на категориите служители, които ще получават средства за облекло, отговарящи на левовата равностойност на униформеното облекло за лично ползване. Така на практика приложението на това решение може да доведе до фактически ситуации, при които за униформено облекло за лично ползване да бъдат определени отделни части от униформеното облекло (напр.една риза и един панталон) и на тази база на да се определи размера на средствата за облекло на изброените в чл.204а, ал.3 служители. Така по реда предвиден в закона ще се стигне до чувствително намаляване на размерите на тези средства и поставянето на определени категории служители в по-неблагоприятно положение в тази насока.

Поради това предлагаме § 46 и свързаните с него § 44 и § 45 да отпаднат и да се запази досегашната уредба за определяне на размерите на средствата за облекло на служителите в МВР !
Към тези въпроси се отнася и предложената промяна в § 41, т.1 относно дължимото обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР. Предвид използване на множество термини в закона – „вещево доволство“, „работно и униформено облекло“, „вещево имущество“ – възниква въпроса има ли или не разлика в тяхното съдържание и в какво се изразява тя. Отговорът на този въпрос е пряко свързан с това какъв ще е размерът на допълнителното обезщетение, което ще се заплаща при прекратяването на служебното правоотношение на основание чл.252, ал.5 и предлаганата промяна в същата норма, гарантира ли, че няма да има намаляване на това обезщетение.
Страница 14

В § 48 се предлага редът за ползването на няколко вида специфични отпуски, изброени в чл.213, ал.1 от ЗМВР, да се определя от министъра на вътрешните работи. Сегашната уредба в чл.213 гарантира на служителите правото на допълнителните видове отпуски, изброени в ал.1, чрез изричното препращане за условията и реда, предвидени в Кодекса на труда. Едновременно с това ал.3 на чл.213 дава правомощие на министъра на вътрешните работи за един от тези видове допълнителни отпуски - за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - да определя по-благоприятни размери на отпуска. Предлаганото в § 48 изменение в чл.213 предоставя изцяло на преценката на министъра на вътрешните работи какъв ще е редът за ползването на допълнителните отпуски, без да се дават дори и минимални стандарти за това. Проектът не предвижда гаранции, че определеният с акт на министъра на вътрешните работи ред няма да въведе ограничения, които практически ще доведат до невъзможност служителите на МВР, по отношение на които има основание за ползване на съответния вид допълнителен отпуск, да ги използват. Предвид тези аргументи предлагаме алтернативно:

§ 48 да отпадне, като се запази досегашната уредба с препращане към Кодекса на труда;
- да се създаде изрична уредба в ЗМВР относно реда за ползването на допълнителните отпуски за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на
Страница 15

обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск, какъвто подход законодателят е използвал в чл.62 – 66 от Закона за държавния служител.

Предложението по § 51, т.1 за отстраняването от работа при наказателно производство, пък е така формулирано, че създава впечатление, че с факта на образувано наказателно производство, без да е уточнено в какво качество участва в тях служителят, същият ще се отстранява от работа, което противоречи на чл. 14, ал. 2 НПК - презумция за невиновност, която се явява висша конституционна и процесуална норма спрямо правните норми на ЗМВР.

По § 52. - Категорично не приемаме предложената поправка в § 52 и настояваме същата да отпадне, тъй като с нея се отнема правото на синдикалните организации да участват в изготвянето на вътрешни актове, а в голяма част от същите се засягат социални и професионални права на служителите.

Това е грубо нарушение на синдикалните права на служителите в МВР.

По § 53. до § 72. Нямаме възражения.
Страница 16

В заключение искаме да споменем, че у нас все по-ярко се оформя виждането, че социалния диалог в МВР, който се явява изключителна и неизменна част в управлението, на която и да е демократична система, създава проблеми на сегашните ръководители, като затруднява и се явява пречка за вземането на безконтролни и безотговорни решение, както и реализиране на политически и финансови ползи.
По наше мнение много по-голяма полза за МВР би имало, ако усилията хвърлени за неутрализиране на опонентите бъдат насочени в посока на реализиране на по-голяма прозрачност информираност и обществен контрол, за начина и принципите, въз основа на които се вземат решения от всякакъв род и на всяко ниво. В тази връзка СФСМВР ще продължава да бъде гарант за спазване на гражданските права и свободи на своите членове и ще прави всичко възможно за тяхната защита.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА СФСМВР
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЕКСТОВЕ, КОИТО НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ В ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗМВР

1. Нов § . Чл. 5а се изменя така:
“Чл. 5а. (1) Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона.
(2) Осъществяването на физически контакт със служител по време на изпълнение на служебните му задължения е забранено.
Страница 17

Мотиви: Служителите с полицейски правомощия по ЗМВР ежедневно са изложени на много висок риск във връзка с изпълнение на служебните си задължения. С предложените промени целим да изясним съдържанието на термина “ неприкосновеност”. Крайно време е за въвеждане на зона за неприкосновеност около служителите на МВР при изпълнение на функционалните им задължения. Нека въведем утвърдени европейски практики по този въпрос.

3. Нов §  В чл. 85 се правят следните изменения:
1. Създава се ал. 2, 3 и 4, а настоящата ал. 2 става ал. 5:
(2) След приключване на проверките по ал. 1,  полицейските органи за граничен контрол и охрана на държавната граница  са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:
1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;
2. самоличността на собственика или обитателя;
3. основанието за проверката;
4. времето и мястото на извършването й;
5. резултатите от нея.
(3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или ползвателя на превозното средство или помещение, когато той присъства. Отказът на собственика или ползвателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.
(4) Копие от протокола се предоставя на собственика или ползвателя на помещението или превозното средство.
Страница 18

Мотиви: В процеса на работа се установи пропуск в нормотворчеството  на МВР, тъй като липсва  утвърден протокол, с който да се удостоверяват конкретни подробности при проверките на МПС в зоните на отговорност на ГДГП, в случаите когато се касае  за предполагаеми извършители на  правонарушения, които представляват административни нарушения.

В чл. 177,  ал. 3 т. 2, 3, 4, 5 да отпаднат.
Чл. 177 а (нов) Държавните служители могат да получават доходи от дейности извън произтичащите от служебното им правоотношение с МВР по ред, определен от министъра.
Мотиви: Държавните служители от МВР са лишени от правото си да полагат труд по друго правотношение извън МВР, което води след себе си материални негативи за тях и техните семейства, затруднява последващата им социална адаптация и понижава жизненият им статус. Всичко това на фона на не до там доброто заплащане, ограничените граждански права и постоянно намаляваните и орязвани социални компенсации, води до непривлекателност на професията, демотивация и деградация на персонала който я упражнява. Считаме, че е необходимо да бъде преразгледана политиката в тази област и е крайно време да бъде променена, така щото на тези граждани да бъде гарантиран приемлив пакет социално икономически права изравняващ отнетите им граждански такива.
Страница 19

4. Нов § В чл. 177, ал. 6 се правят следните изменения:
1. Създава се  т. 6 :
„6. договорите за правна и юридическа помощ в случаите, когато представляват интрересите на граждани или служители пред съд, комисия или друг държавен орган.”


Мотиви: Съгласно АПК няма изискване за задължителна адвокатска професия при представляване  на граждани в административните производства, което е възможност служителите, имащи  познания да защитават служителите от МВР или граждани на граждански договор.
Нужно е разширяването на ал. 5, където да залегнат по широк кръг от дейности, с които служителите да могат да  подпомагат бюдюжета си и да се намалят корупционните практики. Трябва да се помисли  за повече възможности за законни доходи, като антикорупционна мярка при условия и по  ред  определени с акт на министъра на вътрешните работи.

5. Нов § 1. В чл. 194, ал. 1 след думите “в редовна” се добавят думите “и задочна”.
2. В ал. 3 след думата “Курсантите” се добавят думите “редовна форма на обучение”.


3. В ал. 5 след думата “подготовката” се добавят думите “курсантите редовна форма на обучение”.
Страница 20

Мотиви: Съществуващите ограничения в ЗМВР не дават гаранция на приетите за обучение в АМВР задочна форма на обучение за професионална реализация. Поради това завършилите задочна форма на обучение нямат същите шансове за професионална реализация, което обезсмисля труда и образованието им, като в същото време държавата субсидира това обучение. С предлаганите промени целим да бъде премахнато дискриминационното делене на обучаеми редовна и задочна форма на обучение по отношение на реализацията след завършване, като все пак запазваме някои съществени различия между двете форми, основно в ползването на стипендия, облекло и други социални придобивки на курсантите редовна форма на обучение.

6. Нов §.  В чл. 202, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се създава  т.6:
 „6. работа през нощта, работа в почивни и празнични дни и за времето, през което служителите са във време на разположение.”

Мотиви: Многократно сме информирали МВР, че работата през нощта, времето на разположение и работата в почивни и празнични дни, особено по отношение на държавните служители по чл. 211, ал. 4, съставляват особен тип отношения между работодателя /държавата/ в лицето на компетентния орган по назначаването и държавните служители в МВР.
Страница 21

Изпълнението на служебните задължения при тези хипотези натоварва особено много служителя, поради което и самите хипотези са обособени. Според чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България „Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд”, като всички налични източници потвърждават твърдението, че работата през нощта, в почивни и празнични дни, както и времето, през което служителят е на разположение, са извън нормите за здравословни и безопасни условия на труд.
         Поради тази причина и заплащането в тези случаи следва да е адекватно на положените допълнителни усилия от служителите. На разположение за сравнение е сравнително добре уредената материя в Закона за държавния служител, който макар и общ, следва да се прилага към момента за уреждане на този тип отношения. Приемането на тези предложения ще представлява несъмнен израз на уважение към труда и усилията на държавните служители в МВР. Следва да се отбележи, че за всички години на прехода досега служителите на МВР са положили десетки милиони часове труд при описаните хипотези, за което не са получили нищо, като е очевидна ползата на държавата в случая.
Държавните служители в МВР имат право на достоен и адекватно заплатен труд и поради особено важното и стратегическо място, което заемат в структурата на държавната администрация.
Считаме, че държавата следва в пълен обем да оцени важността на предложението, тъй като несигурността в доходите на държавните служители естествено влече след себе си несигурност при изпълняване на служебните задължения, текучество на служители и липса на приемственост.
Страница 22

7. Нов §. Член 257в се изменя така:
“Чл. 257в. (1) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват най-малко  3 000 държавни служители в МВР, имат местни органи и структури с минимум 5 члена в повече от половината структурни звена по чл. 9 и национален ръководен орган и имат качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 257а, ал. 1, сключват споразумение.
(2) Със споразумението се уреждат въпроси на служебните и осигурителните отношения на служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
(3) Споразумението не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за служителите от установените в закона.
(4) По искане на Министъра на вътрешните работи при започване на преговорите за сключване на споразумение синдикалните организации предоставят информация за действителния брой на членовете си.
(5) Споразумението се сключва в писмена форма в два екземпляра - по един за всяка от страните, и се подписва от представителите на страните.
(6) Писмената форма е необходима за действителността на споразумението.
(7) Споразумението влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
(8) Споразумението се смята за сключено за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години.
Страница 23

Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.
(9) Преговорите за сключване на ново споразумение започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащото споразумение.
(10) Споразумението може по всяко време да бъде изменено по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване.
(11) Споразумението има действие спрямо служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по споразумението.
(12) Служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по споразумението, могат да се присъединяват към споразумението от органа по назначаването с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила споразумението, при условия и по ред, определени от страните по споразумението, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
(13) Министърът на вътрешните работи е длъжен да информира всички служители за сключените споразумения със синдкиалните организации в МВР, с които е обвързан, и да държи на разположение на служителите техните текстове.
(14) При неизпълнение на задълженията по споразумението искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки служител, спрямо когото споразумението се прилага.
Страница 24

(15) Всяка от страните по споразумението, както и всеки служител, спрямо когото споразумението се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на споразумението или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.
(16) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да сключват колективен трудов договор и споразумения при условията и по реда на Кодекса на труда.
(17) Когато това е предвидено в споразумението, органът по назначаването може да уволни служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответната синдикална организация.”

Мотиви: В действащия ЗМВР споразумението между Министъра на ВР и синдикалните организации представлява по същество реплика на колективния трудов договор по КТ (чл. 50-60), без обаче да има най-важните му характеристики – възможността за договаряне на по-добри условия от условията, заложени в закона и възможността за налагане на санкции за неизправната страна.
Поради това споразумението няма реалната сила да уреди качествено отношенията между Министъра на вътрешните работи и синдикалните организации. Липсата на гаранции за спазването на поетите ангажименти позволява своеволното им нарушаване и създава у служителите на МВР усещането за неговата безполезност.
Страница 25

В същото време в МВР от години има изградени синдикални организации, които защитават правата на своите членове, което допълнително извежда нуждата от промяна на текста на чл. 257в.
ЗМВР се явява специален по отношение на ЗДС, което дава възможност в него да се заложи и специален ред за уреждане на отношенията между Министър и служители.

8. Нов §.  В член 259 се създава се нова ал. 4 със следния текст:
“(4) Органът по назначаването може да уволни служител, който е член на ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само със съгласието на централното ръководство на синдикалната организация, на  която е член.”.

Мотиви: Съгласно ратифицирана от Р България Конвенция на МОТ, на синдикалните лидери се осигурява имунитет срещу неоснователно преследване и уволнение, подобна е и европейската практика.

9. Нов §. Създава се чл. 267а:
„Чл. 267а. За неуредените в част  трета  въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държания служител и актовете по неговото прилагане.”

Страница 26

Мотиви: Винаги в правният мир ще е нужно да съществува възможност за субсидиарно прилагане, за да се запълнят юридическите празноти. Няма да споменаваме, че липсва регламентация в МВР за командироване на държавните служители, както и за изискванията за водене на трудовите им книжки, което е уредено единствено в ЗДС и актовете по неговото прилагане

21.02.2012г.
гр.София

Председател на УС на СФСМВР:
..........................
Коментари
Бюлетини
1-во Издание
2-ро Издание
3-то Издание
4-то Издание
 
 
© 2009-2017 СФСМВР. Всички права запазени.